Норич

Норич Norwich
Катедралата на Норич
Норич 52.628611, 1.292778 Норич
Страна	Великобритания
Съставна страна	Англия
Регион	Източна Англия
Адм. графство	Норфолк
Площ	39,02 km²
Надм. височина	15 m
Население	135 800 души (2008) 3480 души/km²
Пощенски код	NR1–NR16
Телефонен код	+01603
Официален сайт	www.norwich.gov.uk
Норич в Общомедия

Нòрич (на английски: Norwich, произнася се /ˈnɒrɨdʒ/ или още /ˈnɒrɨtʃ/) е град в Източна Англия, регионален административен център и столица на графство Норфолк. Агломерацията му надхвърля официалните градски граници и включва предградията Коси, Тейвърхам, Хелесдън, Олд Катън, Спроустън, Торп Сейнт Андрю и др. Градът е разположен на река Уенсъм, на около 160 km североизточно от Лондон, 64 km северно от Ипсуич и 105 km източно от Питърбъро.

Населението в района на местната власт (Общински съвет Норич) е оценено на 144 000 души през 2021 г., спрямо 143 135 през 2019 г. Норич е четвъртата най-гъсто населена област с местно управление в Източна Англия с 3480 души/кm² (8993 души/кв. миля).

Норич е седалище на епархията на Норич. През по-голямата част от второто хилядолетие – от Средновековието до началото на индустриална революция – градът е един от най-проспериращите и най-големи в Англия, като дълго време е втори по големина след Лондон. Днес Норич е най-голямото населено място в Източна Англия.

Наследство и статут

Норич се определя като най-завършения средновековен град в Обединеното кралство. Той запазва калдъръмени улици като Елм Хил, Тимбър Хил и Тумланд; исторически сгради като залата „Сейнт Андрюс“, къщи с дървена конструкция като „Дракон Хол“, „Гилдхол“ и „Стренджърс Хол“, Кралската аркада в стил Ар нуво от 1899 г., множество средновековни улички, както и криволичещата река Уенсъм, която преминава през центъра на града към замъка на Норич.

През ноември 2006 г. градът е избран за „най-зеленият“ град в Обединеното кралство. Норич се превръща в сцена за отворени дискусии на публични места, познати още като meet in the street („запознай се на улицата“), които се отнасят до социални и политически въпроси.

През май 2012 г. Норич е обявен за първия град на литературата на ЮНЕСКО в Англия. Градът е сред популярните туристически дестинации в Обединеното кралство. През 2016 г. вестник „Гардиън“ го определя като „най-щастливия град за работа в Обединеното кралство“, а през 2013 г. The Times Good University Guide го включва сред най-добрите малки градове в света. През 2018, 2019 и 2020 г. „Сънди Таймс“ класира Норич сред „най-добрите места за живеене“ в Обединеното кралство.

История

Произход

Столицата на племето ицени е била разположена край днешното село Кейстър Сейнт Едмънд на река Тас, около 8 km южно от съвременния Норич. След въстанието, водено от Будика около 60 г., районът на Кейстър става римска столица на ицените под името Вента Иценорум („пазар на ицените“). Селището запада и е изоставено около 450 г. сл. н. е.

Англосаксонците се заселват на мястото на днешния Норич между V и VII век, основавайки селищата Нортуик („Северно пристанище“), откъдето произлиза името на града, и Уестуик (Norwich over the Water), както и по-малко селище при Торп.

През X век Норич се оформя като град и постепенно се превръща във важен търговски център в Източна Англия, за което свидетелства и наличието на местен монетен двор. Името Norvic се среща върху монети, сечени по време на управлението на крал Етелстан.

Ранен английски период и нормандско завоевание

Възможно е три ранни англосаксонски селища – едно северно от реката и две на юг – да са се обединили при разрастването си, или едно-единствено селище северно от река Уенсъм да е възникнало в средата на VII век след изоставянето на предишните три. Намерените мърсийски монети и керамика от Рейнланд от VIII век свидетелстват за търговия на дълги разстояния. В края на IX век викингите оказват силно културно влияние, създавайки англо‑скандинавски квартал близо до северния край на днешната улица „Кинг“. Между 924 и 939 г., при управлението на крал Етелстан, Норич окончателно се утвърждава като град със собствен монетен двор, а името Norvic се появява върху монети, разпространени из цяла Европа. До 1004 г. градът е процъфтяващ търговски център в Източна Англия, когато е нападнат и опожарен от Свен I, крал на Дания.

По време на нормандското нашествие през 1067 г. Норич е сред най‑големите градове в Англия. Книгата на Страшния съд (1086) отбелязва около 25 църкви и население между 5000 и 10 000 души, както и местоположението на англосаксонската църква в Тумланд – мястото на саксонския пазар и на по‑късната нормандска катедрала. Археологически разкопки в центъра разкриват фрагменти от керамика и други артефакти от Скандинавия и Рейнланд, датиращи от XI век нататък.

Замъкът на Норич е основан скоро след нормандското завоевание. Книгата на Страшния съд отбелязва, че за изграждането му са разрушени 98 саксонски дома. Около замъка и западно от него норманите създават нов център на заселване – т.нар. „Нов“ или „Френски“ квартал – със собствен пазар. Той оцелява до днес като Пазара на Норич (Norwich Market), един от най‑големите постоянни пазари на открито в Европа.

През 1096 г. Хърбърт дьо Лозинга, епископ на Тетфорд, започва строителството на катедралата в Норич. Основният материал е варовик, внесен от Кан в Нормандия, за чиято доставка е прокопан канал от реката (при днешния Пълс Фери) до източната стена на строежа. След това епископът премества катедрата си в новата църква, която става катедрална църква на епархията Норич. Епископът на Норич и днес се подписва като Norvic.

Норич получава кралска харта от Хенри II през 1158 г., а през 1194 г. – и от Ричард Лъвското сърце. След бунт в града през 1274 г. Норич става единственият изцяло английски град, който е отлъчен от папата.

Уилям от Норич

Първото документирано присъствие на евреи в Норич е от 1134 г. През 1144 г. местната еврейска общност е обвинена в човешко жертвоприношение след откриването на тялото на момчето Уилям от Норич. Уилям по-късно е почитан като мъченик и канонизиран, а поклонници посещават светилището му в катедралата до XVI век, макар записите да показват, че броят им е бил малък. През 1174 г. Норич е разграбен от фламандци, а през февруари 1190 г. всички евреи в града са избити, с изключение на малцина, намерили убежище в замъка.

През 2004 г., при подготовка за строителството на търговски център, на мястото на средновековен кладенец са открити кости на 17 души, сред които 11 деца. Съдебномедицинският анализ заключава, че останките най‑вероятно принадлежат на убити евреи, а ДНК изследване показва, че жертвите са родствени и вероятно произхождат от едно ашкенази семейство. Откритието е представено в епизод от документалния сериал на Би Би Си History Cold Case. На 30 август 2022 г. ново генетично проучване потвърждава ашкеназкия произход на останките и установява наличие на наследствени заболявания, характерни за ашкеназките общности. Данните сочат, че генетичното стеснение на популацията сред ашкеназите е настъпило още преди XII век – значително по-рано от традиционно приеманите (XIV–XVI век).

Средновековие

През 1216 г. замъкът попада под властта на Луи, дофина на Франция, а в града е основан болницата на Хилдебранд. През следващото десетилетие се появяват францискански и доминикански манастир, Голямата болница (1249), колежът „Сейнт Мери ин дъ Фийлд“ (1250). През 1256 г. е основан Уайтфрайърс. През 1266 г. Норич е разграбен от т.нар. „лишени от наследство“. Градът остава единственият в Англия, който някога е бил отлъчен от Църквата след бунта между граждани и монаси през 1274 г.

Между 1280 и 1340 г. са изградени градските стени на Норич. Заедно с реката те обхващат площ, по‑голяма от тази на Лондонското сити по същото време. След построяването им е забранено строителството извън стените, което ограничава разширяването на града. Части от стените са запазени и днес.

В този период Норич се утвърждава като окръжна корпорация и като център на едно от най‑гъсто населените и проспериращи графства в Англия. Основен двигател на търговията е вълната, добивана по овчарските пътеки на Норфолк – един от ключовите източници на богатство за Англия. Норич е описан като „четвъртият град в цялата земя“ в Poly‑Olbion (1612) на Майкъл Дрейтън. Богатството от вълнената търговия финансира строителството на многобройни църкви, поради което Норич и днес има повече средновековни църкви от всеки друг град в Западна Европа северно от Алпите.

През този период градът развива широки търговски връзки от Скандинавия до Испания и поддържа ханзански склад. За да се организира износът към Нидерландия, Грейт Ярмът – пристанището на Норич – е определен за едно от основните пристанища съгласно Статута на основните стоки от 1353 г.

Ранен модерен период (1485–1640)

Редом с процъфтяващата вълнена индустрия Норич се оформя като важен религиозен център, преживял Реформацията по различен начин от други части на Англия. Магистратурата през епохата на Тюдорите прилага необичайни, но ефективни мерки за овладяване на религиозните конфликти и поддържане на гражданския мир.

През лятото на 1549 г. в Норфолк избухва бунт, който, за разлика от други народни вълнения от периода, носи ясно протестантски характер. Бунтовници, водени от Робърт Кет, лагеруват на Маусхолд Хийт и на 29 юли завземат Норич с подкрепата на по‑бедните жители. Въстанието е насочено срещу заграждането на земи и злоупотребите на местната аристокрация. То е потушено на 27 август от кралска армия, а Кет е осъден за държавна измяна и обесен от стените на замъка.

Бунтът от 1549 г. необичайно разделя Норич и свързва протестантството с тежкото положение на градската бедност. Тази връзка се засилва с пристигането на нидерландски и фламандски „чужденци“, бягащи от католическо преследване, които в даден момент достигат до една трета от населението. Значителна част от тях идват от фламандския регион Westkwartier, един от ранните центрове на калвинизма по време на Нидерландското въстание. Вероятно като реакция на бунта на Кет Норич става първият провинциален град, въвел задължителни плащания за гражданска схема за подпомагане на бедните – предшественик на елизабетинския закон за бедните от 1597–1598 г.

През XVI–XVII век Норич е дом на значителни фламандски и валонски общности. Голямата имиграция от 1567 г. довежда опитни протестантски тъкачи, които според източниците са добре приети, особено сред търговските среди. Тяхната най‑ранна база – днес музей – е Къщата на търговеца, известна като Залата на чужденците (Strangers' Hall). Пристигането им стимулира търговията с континентална Европа и насърчава религиозни реформи и по‑радикална политика в града.

Фламандските преселници въвеждат в Норич и домашното развъждане на канарчета, донесени през XVI век. С течение на времето птицата се превръща в символ на града и по‑късно – в емблема на футболния клуб „Норич Сити“. Печатът е въведен в Норич през 1567 г. от Антъни дьо Солем, един от „чужденците“, но не се утвърждава и изчезва около 1572 г.

Гербът на Норич е регистриран за първи път през 1562 г. и е описан като червен замък с три кули върху сребриста основа и лъв, обърнат към зрителя. Смята се, че замъкът изобразява замъка на Норич, а лъвът – заимстван от Кралския герб на Англия – вероятно е дар от крал Едуард III.

От гражданската война до Викторианската епоха

По време на Английската гражданска война в Източните графства доминира мощната Източна асоциация на Оливър Кромуел. Въпреки това в Норич първоначално съществува значителна роялистка подкрепа, която поддържа двустранната политическа традиция на града през целия период. Епископ Матю Рен е сред най-видните поддръжници на Чарлз I, но въпреки това парламентарното набиране на войници надделява. Силната роялистка партия е отслабена от липсата на ангажираност сред градските съветници и от изолацията на Норич от роялистките територии.

Сериозни вътрешни напрежения кулминират в т.нар. „Голям взрив“ (Great Blow) от 1648 г., когато парламентарните сили се опитват да потушат роялистки бунт. Барутът на бунтовниците се взривява случайно в центъра на града, причинявайки значителни разрушения; според Хопър експлозията „се нарежда сред най-големите на века“. Макар Източна Англия да е твърдо контролирана от парламентарната армия, в Норич продължават да съществуват кръчми, в които се пие за здравето на краля и се пеят неприлични стихове за Протектора.

След реставрацията на Стюартите от 1660 г. Норич преживява „златен век“ на своята платнена индустрия, съпоставим с този в Западна Англия и Йоркшър. За разлика от други центрове на текстилно производство тъкачеството в Норич води до силна урбанизация, концентрирана около самия град, и оформя градско общество с характерни прояви като свободно време, кръчми и публични форуми за дебати. В този контекст умереният кмет Джоузеф Хол изпитва политически натиск заради позицията си на епископ на Норич.

В края на XVII век Норич е политически разкъсан. Хъмфри Придо описва „две фракции, вигите и торите, и двете се борят за своя път с най-голяма ярост“. Градът не приема единодушно и резултата от Славната революция от 1688 г.: най-видният гражданин, епископ Уилям Лойд, отказва да положи клетва за вярност на новите монарси.

В началото на XVIII век Паунд описва богатия културен живот на Норич – зимния театрален сезон, празненствата около летните съдебни заседания и разнообразните популярни забавления. По това време градът е най-богатият в Англия, със сложна система за подпомагане на бедните и значителен приток на чуждестранни бежанци. Въпреки тежките чумни епидемии населението достига почти 30 000 души, което прави Норич уникален в английски контекст, макар в Европа да съществуват около 50 града със сходен размер.

През 1716 г., по време на представление в „Ню Ин“, публиката аплодира „Претендента“ и освирква всеки път, когато се споменава името на крал Джордж I. През 1722 г. поддръжници на краля са освирквани и ругани по улиците, а през 1731 г. голяма тълпа тори преминава буйно през части на града, проклинайки и обиждайки онези, за които знае, че са приятели на правителствотоо. Постепенно обаче вигите поемат контрол и през 20‑те години успяват да прокарат петиция до Парламента, позволяваща на всички възрастни мъже, работещи в текстилната индустрия, да получат право на свобода – с правилното предположение, че ще гласуват за тях. Това обаче засилва популярния якобитизъм в Норич, който продължава да бъде значим в града дори след като движението отслабва в останалата част на страната. Според Найтс якобитизмът в Норич вероятно приключва едва през 1745 г. Макар горците да достигат до Дарби, гражданите на Норич се организират в асоциация за защита на града, но някои тори отказват да се присъединят, а Вестри-то на църквата „Сейнт Питър Манкрофт“ решава да не бие камбаните. След поражението при Кълоден (1746) вигите организират тържествено празненство, което бележи края на якобитското влияние в града.

Събитията от този период показват силната традиция на народен протест в Норич в подкрепа на Чърч и Стюартите, тясно свързана с уличната култура и кръчмите. Найтс отбелязва, че през 1716 г. изборите за кмет завършват с бунт, при който двете страни зе замерят с тухли и големи павета. Известният якобитски бар „Синият Бел Ин“ (днес хотел „Бел“), собственост в началото на XVIII век на семейството Хелвис от Висшата църква, се превръща през 90‑те години на XVIII век в централно място за срещи на Норичкото революционно общество.

Първият провинциален вестник във Великобритания – „Norwich Post“ – се появява през 1701 г. До 1726 г. вече действат конкурентни печатници на вигите и торите, а към средата на века грамотността в някои енории достига три четвърти от мъжкото население. Общинската библиотека в Норич притежава значителна колекция от тези ранни вестници, както и албуми с изрезки за политическия живот на града през XVIII век, които Найтс определя като „ценни и важни“.

През 1701 г. в кръчмите на Норич функционират 281 клуба и общества, а преди 1758 г. се създават още поне 138. Кралският театър отваря врати през 1758 г., допълвайки вече съществуващите сценични представления в хановете и куклените спектакли в шумните кръчми. До 1750 г. градът разполага с девет книжари, а след 1780 г. – с нарастващ брой книжни и абонаментни библиотеки.

Според Knights (2004) всички тези фактори оформят оживена политическа култура, в която независимостта от правителствените линии е особено силна. Тя се проявява в кампаниите срещу войната с Америка и в движенията за реформи, подхранвани от търговията и въздействието на войната с революционна Франция. Отворената и оспорвана структура на местното самоуправление, пресата, клубовете, обществата и религиозното несъгласие гарантират, че политиката се преплита с общности, свързани чрез икономика, религия, идеология и печат – в свят, в който общественото мнение не може да бъде пренебрегнато.

Свободните граждани на Норич – мъжете с право да търгуват и да гласуват – наброяват около 2000 през 1690 г., а до средата на 30‑те г. на XVIII век броят им надхвърля 3300. Този ръст, отчасти резултат от политически манипулации, довежда до ситуация, в която свободните граждани съставляват до една трета от възрастното мъжко население. В епохата на „гнилите“ и „джобните“ райони Норич е необичаен с толкова широк избирателен корпус. Според изследователите само Норич и Нотингам имат достатъчно дълбоко избирателно право, за да позволят на радикалните да използват изборния процес; „освен Лондон, Норич вероятно е бил най‑големият от градовете, управлявани демократично“, отбелязва Jewson (1975).

В града мощната англиканска структура, символизирана от катедралата и църквата „Свети Питър Манкрофт“, съжителства с почти толкова влиятелни групи дисиденти, водени от богатата и образована унитарианска общност, свързана с унитарианския Октагон параклис. Тази сложна конфигурация на религиозни и политически сили оформя характерната за Норич оживена и често конфликтна обществена култура през XVIII век.

В разгара на политическите безредици в края на XVIII век интелектуалният живот в Норич процъфтява. Хариет Мартино описва богатата литературна среда на града, включително фигури като Уилям Тейлър – един от първите английски учени по немски език. Норич „се хвали със своите интелектуални вечери, където сред педантичност, която днес би разсмяла и двете страни, имаше много приятно и полезно“, и в крайна сметка получава прозвището „Атина на Англия“.

Въпреки дългогодишния индустриален просперитет, през 1790‑те години норичката вълнена търговия започва да изпитва силна конкуренция – първо от йоркшърските вълнени платове, а след това все по‑често от ланкашърския памук. Положението се утежнява от загубата на континентални пазари след влизането на Великобритания във война с Франция през 1793 г. В началото на XIX век започва процес на деиндустриализация, съпроводен от остри социални и политически конфликти. През 1820‑те години спадът в заплатите и взаимните обвинения между работници и собственици изострят напрежението. Така, на фона на богатото търговско и културно наследство от близкото минало, Норич навлиза в период на упадък, задълбочен от тежка търговска рецесия.

Още през 1793 г. големият градски производител и поддръжник на правителството Робърт Харви се оплаква от малко поръчки, вяла търговия и удвояване на броя на бедните. Както се случва често в историята на Норич, гладните бедни изнасят недоволството си по улиците. Хейс описва събрание на около 200 души в кръчма в града, на което говори „гражданинът Станхоуп“. Събранието „избухва с гръм и трясък“ при неговото твърдение, че министрите, ако не променят политиката си, „заслужават да бъдат разбити“ и че „ако в Англия все още има народ“, това може да се случи. Според Хейс избухването на войната, довело почти до застой в производството на камгарни тъкани и хвърлило масата норички тъкачи в внезапна беда, прави почти неизбежно грубият апел към негодуванието на работническата класа да замени умерения просветителски подход, замислян от ранните реформатори.

В края на XVIII век опозицията срещу правителството на Уилям Пит-младши и водената от него война идва почти единодушно от кръг радикални дисидентски интелектуалци, действащи в собствен интерес. Сред тях са семействата Ригби, Тейлър, Айткин, Барболд и Алдерсън, всички унитарианци, както и някои от квакерите Гърни. Тяхната дейност включва посещения в революционна Франция (преди екзекуцията на Луи XVI), ранни британски изследвания на немската литература, медицински изследвания, петиции за парламентарна реформа и издаването на висококачественото литературно списание „The Cabinet“ през 1795 г.

Комбинацията от политика, религия и социални кампании буди подозрение у Пит и Уиндъм, което води до това Пит да заклейми Норич като „града на якобитите“. Едмънд Бърк атакува Джон Гърни в печата за подкрепата му към антивоенни протести. През 1790‑те години Норич е вторият по значение интелектуален център в Англия след Лондон и не възвръща подобно ниво на национална известност до основаването на Университета на Източна Англия в края на XX век.

Към 1795 г. тревогата на правителството е породена не само от норичката тълпа. През април същата година е основано Норичското патриотично дружество, чийто манифест заявява, че „великата цел на гражданското общество е всеобщото щастие; че всеки човек има право да участва в управлението“. През декември цената на хляба достига нов връх, а през май 1796 г., когато Уилям Уиндъм е принуден да се кандидатира за преизбиране след назначаването си за военен министър, той едва успява да запази мястото си. На фона на безредиците и насилието, характерни за предизборните кампании в Норич, радикалният Бартлет Гърни („Мир и Гърни – край на войната – край на ечемичения хляб“) пропуска само с минимална разлика да го отстрани.

Политическата култура на Норич през 1790‑те години, макар и повлияна от въпроси с национално значение, не може да бъде отделена от дълбоката местна традиция. Две характеристики се открояват в политическия континуум на града през последните три века. Първата е устойчивият дихотомичен баланс на силите. Поне от времето на Реформацията Норич е описван като „град с две партии“. Още в средата на XVI век тъкачните енории попадат под контрола на опозиционни сили, когато бунтовниците на Кет държат северната част на реката в подкрепа на бедните платнени работници.

Тази традиция на двустранни спорове изглежда е довела до постепенното изграждане на инфраструктура за управление на конфликти, видима в многобройните културни и институционални мрежи на града – политика, религия, обществени организации, преса и изкуства. Чрез тях конфликтите могат да бъдат канализирани и овладявани, освен в моменти на пряка конфронтация. Дори във времена на глад и напрежение по улиците, когато тълпи от кръчми са готови да „донесат главата на министър на пашата“, англиканското и несъгласното духовенство полагат усилия да поддържат колегиален диалог, търсейки обща основа и укрепвайки добре възпитаната гражданска традиция, характерна за по‑ранни периоди.

През 1797 г. 36-годишният търговец на вино и банкер Томас Бигнолд основава първото дружество Norwich Union Society. Няколко години по‑рано, след преместването си от Кент в Норич, Бигнолд не успява да намери никого, който да го застрахова срещу нападения от разбойници. Воден от предприемаческата идея, че „нищо не е невъзможно“, и осъзнавайки, че в град, изграден предимно от дърво, най‑голямата заплаха в съзнанието на хората е пожарът, той създава Norwich Union Society for the Insurance of Houses, Insurance Office of Fire of Norwich Union. Новото начинание, известно по‑късно като Norwich Union Fire Insurance Office, е организирано като взаимно дружество. С течение на времето Norwich Union се превръща в най‑големия застрахователен гигант в страната.

От най‑ранни времена Норич е важен текстилен център. През 1780‑те години производството на норички шалове се превръща във водеща индустрия и остава такава почти столетие. Тези шалове са висококачествен моден продукт и съперничат на изделията от други градове, включително Пейзли, който започва собствено производство едва около 1805 г., двайсетина години след Норич. С промените в дамската мода през по‑късния викториански период популярността на шаловете намалява и производството постепенно изчезва. Днес норичките шалове са ценени и търсени от колекционерите на текстил.

Географската изолация на Норич е толкова значителна, че до установяването на железопътна връзка през 1845 г. често е било по‑бързо да се стигне с лодка до Амстердам, отколкото до Лондон. Железопътната линия е въведена в града от Мортън Пето, който изгражда и трасето до Грейт Ярмът. Между 1808 и 1814 г. Норич разполага със станция в системата на оптичния телеграф, свързваща Адмиралтейството в Лондон с военноморските сили в пристанището на Грейт Ярмът. Постоянно военно присъствие е установено с откриването на казармата „Британия“ през 1897 г. По същото време са построени и учебните зали на улица „Бетел“ и улица „Кетъл Маркет“.

XX век

В началото на XX век Норич все още разполага с няколко големи производствени индустрии. Сред тях са масовото и поръчковото производство на обувки (включително марките Start‑rite, Van Dal, Bowhill & Elliott и Cheney & Sons Ltd), производството на облекло, дограма и мебели, с фирми като Arthur Brett and Sons, която продължава да съществува и през XXI век, както и строително инженерство и проектиране и производство на самолети. Сред най‑значимите работодатели са Boulton & Paul, Barnards (леяри на желязо и изобретатели на машинно произвежданите телени мрежи) и електроинженерните предприятия Laurence Scott and Electromotors.

Норич има дълга традиция в производството на шоколад, свързана най‑вече с местната фирма Caley’s, която започва като производител и бутилировач на минерална вода, а по‑късно се диверсифицира в шоколад и коледни крекери. През 1953 г. бизнесът с крекери на Caley’s е поет от Tom Smith, а фабриката на Salhouse Road в Норич е затворена през 1998 г. През 30‑те години на XX век Caley’s е придобита от „Макинтош“, която през 1969 г. се слива с Rowntree’s, за да образува Rowntree‑Mackintosh. По‑късно компанията е закупена от „Нестле“ и затворена през 1996 г., като всички операции са преместени в Йорк, с което приключва 120‑годишната връзка на марката с Норич. Бившата фабрика се е намирала на мястото на днешния комплекс Chapelfield. Оттогава шоколадът Caley’s се появява отново като марка в града, макар вече да не се произвежда там.

HMSO, някогашното официално звено за издателска дейност и канцеларски материали на британското правителство и един от най‑големите купувачи на печатни материали, печатници и офис оборудване във Великобритания, премества по‑голямата част от дейността си от Лондон в Норич през 70‑те години на XX век. Дружеството заема специално построената през 1968 г. сграда Sovereign House, разположена близо до площад „Англия“, която през 2017 г. стои празна и е предвидена за разрушаване при реализиране на дълго отлаганото преустройство на площада.

Jarrolds, основана през 1810 г., е национално известна печатница и издателство. През 2004 г., след близо двувековна дейност, печатницата и издателският бизнес са продадени. Днес компанията остава частна собственост, а името Jarrold е най‑познато като това на единствения независим универсален магазин в Норич. Фирмата е активна и в областта на недвижимите имоти в града и поддържа собствен отдел за бизнес обучение.

Кръчми и пивоварство

Градът е имал дълга традиция в пивоварството. Няколко големи пивоварни продължават да действат през втората половина на XX век, сред които Morgans, Steward & Patteson, Youngs Crawshay and Youngs, Bullard and Son и Norwich Brewery. Въпреки поглъщанията и консолидациите през 50‑те и 60‑те години, до 70‑те години оцелява единствено Norwich Brewery (собственост на Watney Mann и разположена на мястото на Morgans). Тя също затваря през 1985 г., след което е разрушена. Днес в града функционират само микропивоварни.

Норич има дълга традиция на кръчмарство. Най‑големият брой заведения е достигнат през 1870 г., когато в града функционират над 780 бирарии. „Карта на напитките“, изготвена през 1892 г. от Съюза за въздържание от евангелски наркотици в Норич и Норфолк, отбелязва 631 кръчми в и около центъра. До 1900 г. броят им спада до 441 в рамките на градските стени. Популярното твърдение, че Норич има „кръчма за всеки ден от годината“, остава в употреба до 1966 г., когато началникът на полицията съобщава, че в сила са само 355 лиценза, като броят продължава да намалява — над 25 заведения са затворени през предходното десетилетие. През 2018 г. в центъра на града остават отворени около 100 кръчми.

Втора световна война

Норич претърпява значителни щети от бомбардировки по време на Втората световна война, които засягат големи части от стария градски център, викторианските терасовидни жилища, промишлените зони и железопътната инфраструктура. Най‑тежките нападения се случват в нощите на 27/28 и 29/30 април 1942 г., като част от т.нар. „нападения на Бедекер“ – серия удари, насочени към градове с висока културна и историческа стойност, избрани по туристическите пътеводители на Бедекер, а не по стратегически критерии. Лорд Хо‑Хо (Уилям Джойс и др.) предварително споменава възможното разрушение на новото кметство (завършено през 1938 г.), което обаче оцелява невредимо.

Сред значително пострадалите обекти са сградата на пивоварната Morgan’s, заводът на Colman’s Wincarnis, градската гара, шоколадовата фабрика Mackintosh, както и търговски улици като „Сейнт Стивънс“ и „Сейнт Бенедикт“, включително местата на универсалните магазини Bond’s (днес John Lewis) и Curl’s (по‑късно Debenhams).

При двата набега на Бедекер загиват 229 души, а около 1000 са ранени. Общо 340 цивилни стават жертва на бомбардировките през войната, което прави Норич градът с най‑висок брой жертви от въздушни нападения в Източна Англия. От приблизително 35 000 жилищни сгради 2000 са напълно разрушени, а още 27 000 претърпяват различна степен на увреждане. През 1945 г. градът е и цел на кратка кампания с ракети Фау‑2, но всички изстреляни ракети пропускат Норич.

Следвоенно преустройство

С края на войната градският съвет разкрива проекта, върху който е работил още преди конфликта. Планът е публикуван като книга под заглавие „Планът на град Норич от 1945 г.“ – амбициозен проект за мащабно градско преустройство, който обаче никога не е реализиран в пълния си обем. Въпреки това през 60‑те и началото на 70‑те години Норич претърпява значителни промени: големи части от града са разчистени, за да отстъпят място на модерни градоустройствени проекти.

През 1960 г. кварталът Ричмънд в центъра на Норич, разположен между улиците „Бер“ и „Кинг“ и известен местно като „Селото на хълма“, е обявен за бедняшки квартал. Много жители са принудени да напуснат чрез задължителни заповеди за покупка на старите тераси и улички. Разрушената зона обхваща около 56 акра съществуващи улици, включително 833 жилища (от които 612 класифицирани като негодни за обитаване), 42 магазина, четири офиса, 22 кръчми и две училища. Жителите са преместени във високи жилищни блокове като „Норманди Тауър“ и в нови комплекси като „Тъксууд“, които се строят по това време. На мястото на разрушения квартал е прокаран новият път „Руан Роуд“, заобиколен главно от леки промишлени обекти и общински жилища. Улица „Бер“, някога важен исторически вход към града, е напълно заличена от източната си страна. По същото време е разрушена и последната част от улица „Сейнт Питърс“, срещу църквата „Сейнт Питър Манкрофт“ както и големите грузински градски къщи в горната част на улица „Бетел“, за да се освободи място за новата Градска библиотека (1961). Тя изгаря на 1 август 1994 г. и е заменена през 2001 г. от „Форумът“.

В края на 60‑те години е реализиран спорният план за вътрешния околовръстен път на Норич. Още през 1931 г. градският архитект Робърт Аткинсън отбелязва, че по протежение на старата градска стена през последните десетилетия са изникнали бедняшки квартали и че разчистването им би позволило създаването на „прекрасен циркулиращ булевард“ около целия град, при минимални разходи. За да бъде прокаран новият път, са разрушени множество сгради, включително древният пътен възел Stump Cross. Улиците Magdalen Street, Botolph Street, St George’s Street, Calvert Street и особено Pitt Street, някога плътно застроени с тюдорски и георгиански сгради, са разчистени, за да освободят място за естакада и за бруталисткия бетонен търговски комплекс Anglia Square, както и за офис сгради като Sovereign House на HMSO. Засегнати са и други райони. Grapes Hill, някога тясна улица, оградена с грузински къщи от XIX век, е разширена в двупосочно платно, водещо към ново кръгово кръстовище. Малко преди изграждането му е разрушена старата градска тренировъчна зала, заедно с части от оригиналната градска стена и няколко големи градски къщи в началото на Unthank Road (наречена на местното земевладелско семейство Unthank).

Кръговото движение изисква и разрушаването на северозападния ъгъл на градините Чапълфийлд. Около една миля грузински и викториански редови къщи по Chapelfield Road и Queens Road, включително много постройки, вградени в градските стени, са съборени през 1964 г. Разчистен е и районът около Vauxhall Street, съставен от редови жилища, вече обявени за бедняшки квартали. Премахнат е и целият квартал West Pottergate, съдържащ смесица от вили, редови къщи от XVIII–XIX век, кръчми и магазини. На мястото на старите жилища днес се намират следвоенни блокове и мезонети, издигнати върху терена на някогашните бедняшки квартали Rookery.

Някои елементи от „Плана ’45“ са реализирани: големи триетажни едуардиански къщи на Grove Avenue и Grove Road, както и други имоти на Southwell Road, са разрушени през 1962 г., за да отстъпят място на едноетажни мезонети с плоски покриви, които стоят и днес.

Heigham Hall (Хайъм Хол), голямо викторианско имение край Old Palace Road, също е разрушено през 1963 г., за да бъде построен жилищният комплекс Dolphin Grove, в който са настанени много семейства от Норич, разселени вследствие на разчистването на бедняшките квартали.

След Втората световна война в Норич са изградени редица нови жилищни комплекси, както частни, така и общински, за да поемат нарастващото население и да заменят разрушените или силно повредени от бомбардировките квартали. Един от най‑засегнатите райони е Heigham Grove (Хаюм Гроув) между Barn Road и Old Palace Road, където около 200 редови къщи, магазини и кръчми са съборени. Днес в района са запазени само църквата „Свети Варнава“ и кръчмата „West End Retreat“.

Друга централна улица, разчистена през 60‑те години, е St Stephen’s Street. Тя е разширена, като в процеса са премахнати множество исторически значими сгради – първо за новите офис блокове на Norwich Union, а по‑късно за допълнителни постройки, след като районът е пострадал при нападенията на Бедекер. На Surrey Street няколко големи шестетажни грузински градски къщи са разрушени, за да се освободи място за офисите на Norwich Union.

Сред другите загубени сгради са три театъра – Norwich Hippodrome на St Giles Street (днес многоетажен паркинг), Grosvenor Rooms и Electric Theatre на Prince of Wales Road – както и Norwich Corn Exchange на Exchange Street (построена през 1861 г., разрушена през 1964 г.), Free Library на Duke Street (1857–1963) и хотел Great Eastern, разположен срещу гара Норич.

Две големи църкви също са съборени: конгрегационалната Chapelfield East Church (1858–1972) и 100‑футовата презвитерианска църква на Theatre Street, построена през 1874 г. по проект на местния архитект Едуард Бордман. Често се твърди, че при следвоенните реконструкции градският съвет е разрушил повече историческа архитектура, отколкото е унищожена по време на самата война.

Други събития

През 1976 г. пионерският дух на Норич се проявява, когато Motum Road става едва третият път във Великобритания, оборудван с легнали полицаи, въведени експериментално за ограничаване на скоростта до 50 км/час. Отговорната квазиправителствена организация гарантира, че устройствата ще бъдат премахнати не по‑късно от една година след инсталирането им.

От 1980 до 1985 г. Норич често попада в националните медии заради нелегалното настаняване на Argyle Street – викторианска улица, която, въпреки че е последната оцеляла част от реконструкцията на Richmond Hill, е разрушена през 1986 г.

На 23 ноември 1981 г. леко торнадо F0/T1 удря града като част от национално огнище на торнадо, нанасяйки ограничени щети в централните части на Норич и околните предградия.

Статистика

В продължение на няколко века, още преди Индустриалната революция Норич е вторият град по големина след Лондон. Индустриализацията идва късно в Норич поради неговата изолация и липса на суровини.

Според преброяването през 2001 г. 27,8% от жителите на Норич заявяват, че не принадлежат към „никоя религия“. Това е най-големият дял нерелигиозни хора в Англия.

От Норичката железопътна гара има връзки към Питърсборо и Лондон, а от 2004 има директни влакове и до Кеймбридж. Норич е град на железопътния транспорт. При пътуване с влак от Норич до Лондон пътниците пристигат на гара Ливърпул Стрийт.

Голям дял от населението на Норич използват ежедневно интернет. В неотдавнашна статия се предполага, че в сравнение с другите британски градове Норич е първи в класацията по дял от населението, който използва уебсайта за онлайн търговия eBay. От юли 2006 г. насам в града се простира и най-голямата безплатна Wi-Fi мрежа в Обединеното кралство.

През август 2007 г. Норич си спечелва място сред деветте финалисти в своята група в Международните награди за обитаеми общества ЛивКом. Градът в крайна сметка спечелва сребърна награда в категорията „малък град“.

Архитектура

Най-високите сгради в Норич. От ляво надясно: Норичкият замък, Църквата „Св. Питър Манкръфт“, Форумът, сградата на градското управление, Норичката катедрала, Католическата катедрала и университетът на Източна Англия.

Норичкият градски пейзаж е богат на историческа архитектура. Средновековният период е представен от Норичката катедрала от XI в., Норичкият замък (в днешни дни музей) от XII в. и множество енорийски църкви. По време на Средните векове броят на църквите, намиращи се в границите на градските стени, достига 57, а 31 от тях съществуват и до днес. Тези факти вдъхновяват разпространението на регионалния анекдот, че в Норич има по една църква за всяка седмица от годината и по една кръчма за всеки ден. Повечето от средновековните сгради се намират в центъра на града.

Други значими примери за средновековна архитектура са Драконовата зала, построена около 1430 г., и Гилдхол, построена в периода 1407 – 1413 с направени впоследствие допълнения. След XVIII в. Томас Айвъри добива слава, построявайки Сградата на Събранието (1776), Осмоъгълната църква (1756) и къщата Св. Елена (1752) в земите около Голямата болница и иновативните спекулативни жилищни сгради на улица Съри (ок. 1761). Томас Айвъри не бива да се бърка с ирландския архитект, носещ същото име и живял през почти същата епоха.

През XIX в. се наблюдава силно разширение на размерите на града и на жилищната част, както и търговски сгради в градския център. Местният архитект от викторианската и едуардианската епоха, славещ се с голямо уважение от съгражданите си, е Джордж Скипър (1856 – 1948). Примери за неговата работа включват главната сграда на Норичкия съюз на улица Сърей, Кралската художествена ар нуво галерия, хотел дьо Пари в близкото градче Кромър и др. Неоготическата катедрала, посветена на Св. Джон и намираща се на Ърлъм Роуд, е започната през 1882 г. от Джордж Гълбърт Скот Младши и брат му Джон Олдрид Скот.

Градът продължава да расте през XX в. и голям дял от сегашната жилищна част и най-вече районите, разположени по-далече от центъра, датира от този период. Първата значима сграда, появила се след Скипър, е сградата на градското управление, отворена през 1938 г. Бомбардировките през Втората световна война носят значителна разруха на сградите в градския център, но поне не вземат много жертви. Голяма част от реконструкциите и ремонтите, настъпили след войната, са извършени от местния главен архитект Дейвид Пърсивъл. Въпреки това най-значимото постижение в архитектурна насока след опустошението на войната е откриването на университета на Източна Англия през 1964 г. Плановете му са дело на Дейвид Ласдън, но постройката не следва изцяло неговия замисъл. С течение на времето към университета се добавят пристройки от известни архитекти като Норман Фостър и Рик Мадър.

• 
  Сградата на градското управление
• 
  Брястовият хълм е напълно запазена средновековна улица
• 
  Кравешката кула е разположена на брега на река Уенсъм
• 
  Едно от общежитията на университета на Източна Англия, покрито със сняг

Туризъм

Норич е популярна туристическа дестинация. Забележителностите на града включват Норичката катедрала, павираните улици, музеите на Стария Норич, Норичкия замък, Кравешката кула, Драконовата зала и Форумът. Освен това Норич е и една от десетте големи шопинг дестинации във Великобритания със своята смесица от вериги търговски сгради и независими магазини, както и Норчкия пазар – един от най-големите открити пазари в Англия.

Спорт

Футболният клуб „Норич Сити“ е създаден на 17 юни 1902 г. Прякорът на отбора е „Канарчетата“. Състезава се във втория ешалон на Англия (Чемпиъншип), като тимът е рекордьор (6 пъти) по най-много влизания и изпадания от Висшата лига.

Климат

Норич
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	7,2	7,4	10,0	12,5	15,8	18,7	21,3	21,4	18,6	14,7	10,4	7,6	13,8
Средни температури (°C)	4,4	4,4	6,5	8,5	11,7	14,5	16,9	16,9	14,5	11,1	7,3	4,8	10,1
Средни минимални температури (°C)	1,5	1,3	2,9	4,5	7,5	10,2	12,4	12,3	10,4	7,5	4,1	2,0	6,4
Средни месечни валежи (mm)	56,2	41,7	48,7	44,0	47,4	62,2	55,5	63,9	58,9	68,2	68,2	59,3	674,2
Източник: "World Weather Information Service". WMO

Побратимени градове

Държава	Град
Сърбия	Нови Сад
Германия	Кобленц
Франция	Руан
Никарагуа	Ел Виехо (неофициално)

Известни личности

През своята история Норич е свързван с радикални политици, неконформистка религия, политически разкол и либерализъм. В града се раждат и множество други значими хора, работещи в други области на живота и то най-вече изкуствата. Известни минали имена, свързвани с града включват:

• Елизабет Бентли (1767 – 1839) – автор на „Детски разкази в стихотворения“, живяла на ул. „Сейнт Стивънс Скуеър“, №45, Норич.
• Джордж Бъроу (1803 – 1881) – писател и пътешественик. През ранните си години Бъроу живее на Уилоу Лайн
• Сър Томас Браун (1605 – 1682) – лекар, енциклопедист и философ, интересуващ се от библейските текстове и апокрифи.
• Едит Кавъл (1865 – 1915) е родена в Суардстън, 4 мили южно от Норич. Тя е медицинска сестра по време на Първата световна война и е екзекутирана от немците, защото помага на войници от Антантата да избягат, което е против военния закон. Гробът ѝ е в близост до Норичката катедрала.
• Елизабет Фрай (1780 – 1845) – реформаторка на затворническите закони и филантроп, тя е родена в Гърней Корт на улица Магдален.
• Уилям Джаксън Хукър (1785 – 1865) – ботаник.
• Юлиана от Норич – светица от средновековието, авторка на Откровенията на божествената любов – първата книга в английската литература, написана от жена.
• Хариет Мартино (1802 – 1876) – икономист, дъщеря на норички индустриалец. Тя страда от разклатено здраве и глухота през целия си живот. Авторка на множество книги по редица проблематики и въпроси.
• Сър Джон Милс (1908 – 2005) е английски актьор, участвал в повече от 120 филма. Роден е в Северен Елмъм в Норфолк. Милс получава образование в Норичката мъжка гимназия. Записва се в местния отбор ФК „Норич Сити“ през 20^-те години на XX в., но решава да направи кариера като актьор.
• Адмирал Хорацио Нелсън учи в Норичкото училище от 1767 до 1768 г. Роден е в градчето Бърнъм Торп, разположено в близост до Норич.
• Амелиа Опи (1769 – 1853) – писателка и квакерка. През 1825 г. драстично променя своя живот, за да стане член на Общността на приятелите.
• Матю Паркър (1504 – 1575) – архиепископ на Кентърбъри.
• Джордж Скипър (1856 – 1948) – архитект, проектирал множество от сградите в града и в околностите.
• Джеймс Едуард Смит – ботаник.

Край Норич са създадени породите норуички и норфолкски териер.

Външни препратки

Официални уебсайтове

• ((en)) Карта с всички камери в Норич
• ((en)) Уебсайт на норичкия градски съвет
• ((en)) ((de)) ((es)) ((nl)) ((fr)) ((ja)) Посетете Норич – официален уебсайт за посетители
• ((en)) Опазване на норичките реки Архив на оригинала от 2014-12-18 в Wayback Machine.
• ((en)) Джобен Норич Архив на оригинала от 2017-10-21 в Wayback Machine. – достъпна туристическа информация, разработена с участието на Openlink
• ((en)) Северен Норич Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine. в PDF формат.

Медия

• ((en)) Събития в Норич Архив на оригинала от 2011-01-24 в Wayback Machine.
• ((en)) Вечерни норички новини Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine.
• ((en)) Източен ежедневник – регинален вестник
• ((en)) Norwich.co.uk – хотели, ресторанти и работа в Норич
• ((en)) Радио Норич
• ((en)) BBC Норфолк
• ((en)) Norwich Darkside – музикално списание в града Архив на оригинала от 2011-09-27 в Wayback Machine.
• ((en)) Норичка фотография Архив на оригинала от 2011-02-07 в Wayback Machine.

История

• ((en)) Старият Норич Архив на оригинала от 2008-07-05 в Wayback Machine.
• ((en)) Норичката катедрала и нейната история (Кралският справочник, 1862)
• ((en)) Норичките воденици и вятърни мелници
• ((en)) Норичкото граматическо училище
• ((en)) Бомбардировките над Норич (1939 – 1944) (от фотографа Джордж Плънкет)
• ((en)) Норич 12: детайлно описание на забележителните сгради в града
• ((en)) Видеоклип от документалния филм Норич преди войната
• ((en)) Видеоклип от документалния филм Норич през петдесетте Архив на оригинала от 2008-12-29 в Wayback Machine.
• ((en)) Видеоклип от документалния филм Норич през шейсетте – I и II част

Туризъм и снимки

• ((en)) Фотографии на Стария Норич (от 1930^-те до 1950^-те) от Джордж Плънкет Архив на оригинала от 2010-12-10 в Wayback Machine.
• ((en)) Фотографии на Норич във Flickr
• ((en)) Норичка галерия с описание на фотографиите Архив на оригинала от 2012-05-14 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Norwich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​