Неаполитански залив
| Неаполитански залив Golfo di Napoli | |
 Карта на Неаполитанския залив | |
  Местоположение в Италия | |
| Местоположение | Тиренско море |
|---|---|
| Дължина | 22 km |
| Ширина | 30 km |
| Площ | 870 km² |
| Дълбочина | 451 m |
| Неаполитански залив в Общомедия | |
Неаполитанският или Неаполският залив (на италиански: Golfo di Napoli; Baia di Napoli) е голям морски залив в източния край на централно Тиренско море, разположен южно от Неапол, Италия, между Флегрейския полуостров на северозапад и Сорентинския полуостров на юг.
Вдава се в сушата на 22 km, ширина на входа между нос Мисено на север и нос Пунта Кампанела на юг 30 km. Максимална дълбочина 451 m. От юг заливът е ограничен от планинския полуостров Соренто, а на източния му бряг се издига вулкана Везувий. На запад от залива (извън неговата акватория) са разположени островите Иския и Прочида, а южно – остров Капри. Крайбрежието му е защитено от северните ветрове от ниска планинска верига, има мек средиземноморски климат и е гъсто заселено, като по бреговете му живеят около 4,4 милиона души. Най-големите градове са: Поцуоли, Неапол, Портичи, Торе дел Греко, Торе Анунциата, Кастеламаре ди Стабия и др., вкл. и древните градове Помпей и Херкулан.[1]
В древността се е наричал Кратер (Crater sinus) , а по-късно – Sinus Puteolanus, Sinus Cumanus и Sinus Baianus.[2][3][4][5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Неаполитанският залив се простира между и Площта му е около 870 km², а средната дълбочина достига 170 m.
Бреговата линия е дълга приблизително 195 km и се простира от Монте ди Прочида на северозапад до Пунта Кампанела на юг. В нея се включват целият залив на Поцуоли (между нос Мизено и нос Позилипо), неаполитанското и везувийското крайбрежие, крайбрежието на Соренто, както и бреговете на островите Иския, Прочида и Капри. По протежение на това крайбрежие са регистрирани 328 морски съоръжения и 28 пристанища.[6]
Релефът на залива е доминиран от вулкана Везувий на изток, от планинската верига Латари на юг и от планината Епомео на остров Иския. Северната част, западно от Неапол, е заета от вулканичния комплекс Кампи Флегреи.
В залива се вливат две реки: Себето – днес напълно заровена, с устие в пристанището на Неапол, и Сарно – между Торе Анунциата и Кастеламаре ди Стабия. Освен тях в акваторията се оттичат и множество канали от системата Реджи Лани, изграждана от 1610 г.
В Неаполитанския залив се намират островите от Кампанския архипелаг. Най-големи и значими са Иския, Прочида, Вивара и Капри, които очертават естествените граници на залива. Към тях се добавя и остров Низида, разположен в залива на Поцуоли. Ако островите се разглеждат като продължение на двата полуострова, крайните точки на залива могат да се определят при Пунта Императоре на Иския и Пунта Карена на Капри.
До залива водят четири основни морски прохода:
- каналът Прочида – между остров Прочида и континента (Монте ди Прочида);
- каналът Иския – между остров Иския и остров Вивара;
- Бока Гранде – главният вход, между Иския и Капри;
- Бока Пикола – между остров Капри и полуостров Соренто.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Ветровете в Неаполитанския залив се отличават със сравнителна стабилност и преобладаващо западно направление, със средна скорост около 3 m/s. Според местна неаполитанска поговорка „вятърът се измества заедно със слънцето“. Сутрин, когато слънцето изгрява зад Везувий, духа лек сухоземен бриз. В късната сутрин и ранния следобед вятърът постепенно се обръща към запад (мистрал) и леко се усилва.
Поради отвореността на Неаполитанския залив към юг и югоизток, югозападните и частично югоизточните ветрове предизвикват повишаване на морското ниво и по-осезаемо вълнение.
Геология
[редактиране | редактиране на кода]Неаполитанският залив представлява една от най-сложните и динамични геоложки области в Средиземноморието. Неговият релеф и подводен релеф са оформени от взаимодействието между вулканизъм, тектонични движения и морска ерозия, действащи в продължение на стотици хиляди години. Районът е част от т.нар. Кампанска вулканична дъга, свързана със субдукцията на Африканската плоча под Евразийската.
Вулканизъм
[редактиране | редактиране на кода]В рамките на залива и прилежащите му територии се намират три от най-значимите вулканични комплекса в Европа:[7][8][9][10]
- Везувий: разположен в източната част на залива, Везувий е стратовулкан, известен с изригването си през 79 г., което унищожава Помпей и Херкулан. Неговата активност е резултат от дълбоки магматични процеси, свързани със субдукционната зона.
- Кампи Флегреи (Флегрейски полета): обширен калдерен комплекс северозападно от Неапол, характеризиращ се с активен брадисейм (бавни вертикални движения на земната повърхност), фумароли и хидротермални полета, и множество кратери и вулканични езера. Кампи Флегреи е един от най-мониторираните вулканични райони в света.[11][12][13]
- Остров Иския: доминирана от вулканично-тектонично издигане, известно като Монте Епомео, образувано от плитки магматични интрузии. Островът има сравнително скорошна вулканична активност – последното изригване е през 1302 г.[13][14]
Дъното на Неаполитанския залив е оформено от подводни вулканични конуси, пирокластични потоци, достигнали морското дъно, свлачища по склоновете на вулканичните структури и натрупвания от морски седименти. Максималната дълбочина на залива е около 451 m, а средната – приблизително 170 m. В района на Флегрейските полета са идентифицирани множество подводни кратери, свидетелстващи за древна и по-нова подводна вулканична активност.
Геоложки процеси
[редактиране | редактиране на кода]- Брадисейм: типичен за района на Поцуоли, брадисеймът представлява циклично повдигане и потъване на земната повърхност, причинено от промени в налягането на магмени и хидротермални флуиди. Той е оказал значително влияние върху историческото развитие на крайбрежните селища.[15]
- Сеизмичност: зоната е сеизмично активна, като земетресенията обикновено са с ниска до умерена магнитудна стойност. Те са свързани с движението на магмата, фрактуриране на скалите и регионалните тектонични напрежения.[15]
- Вторичен вулканизъм: в района са разпространени термалните извори, фумаролите и газовите емисии от морското дъно.
Геология на островите
[редактиране | редактиране на кода]- Иския – изградена от туфове, лава и пирокластични материали, свързани с местния вулканизъм.
- Прочида и Вивара – съставени предимно от туфове и вулканични пластове, принадлежащи към системата на Кампи Флегреи.
- Капри – геоложки различен от останалите острови; доминиран от мезозойски варовици, представляващи част от издигнат карбонатен блок.
Геоложка еволюция
[редактиране | редактиране на кода]Съвременният облик на Неаполитанския залив е резултат от комбинация от тектонична субсиденция, свързана с разширяването на Тиренския басейн, калдерни колапси (особено във Флегрейската област), вулканични натрупвания и морска ерозия и седиментация. Така се оформя сложен геоложки мозаечен пейзаж, в който се преплитат вулкански структури, карбонатни масиви и морски форми на релефа.[8][16]
История
[редактиране | редактиране на кода]През лятото на 2012 г. на морското дъно край остров Капри е открит изключителен археологически обект – корабен товар от обсидиан, потънал преди около 5000 години.[17] Това откритие подсказва, че районите около Неаполитанския залив са били обитавани още през Неолита.
През Желязната епоха в района на Мизено е съществувало селище. Първоначалната примитивна общност постепенно се развива и през IV век пр.н.е. се превръща в кумейско пристанище, а впоследствие – и в римско морско съоръжение.
Според географа Страбон някои колонисти от Родос основават между IX и VIII век пр.н.е. селище на островчето Мегарида, което днес е включено в крайбрежната зона на Неапол.
В римско време селищата по крайбрежието на Неаполитанския залив са били многобройни и значими. Сред най-известните са Помпей, Херкулан, Стабия, Оплонтис и Путеоли. Особено внимание заслужава престоят на император Тиберий, който прекарва последните години от управлението си на остров Капри, заобиколен от учени, юристи, литератори и астролози.[18]
След падането на Римската империя по-голямата част от бреговете на Неаполитанския залив попадат в границите на Византийската империя. Впоследствие тези територии, след като постепенно утвърждават своята автономия спрямо Византия, формират Неаполитанското херцогство. От особено значение е фактът, че именно морският трафик през залива позволява на херцогството да оцелее под постоянния натиск на лангобардите.
През 1137 г. Неаполитанското херцогство е присъединено към Кралство Сицилия от Роже II Сицилиански. От този момент нататък историята на залива става неразривно свързана с развитието на самия Неапол.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Корабостроене и риболов
[редактиране | редактиране на кода]В района на Неаполитанския залив корабостроенето има дълга традиция и продължава да бъде важен сектор от местната икономика.
- Корабостроителницата в Кастеламаре ди Стабия е основана през 1783 г. от Джовани Едоардо Актон, първи министър на крал Фердинанд I от Двете Сицилии.
- Средиземноморски корабостроителници (Cantieri del Mediterraneo), създадени през 1911 г. под името Bacini e Scali Napoletani, се намират в рамките на пристанището на Неапол и представляват един от основните центрове за ремонт и строителство на кораби в региона.
Заливът разполага с богати рибни ресурси, което благоприятства развитието на риболова. Почти всяко пристанище служи като база за местни риболовни флотилии. Особено значима е риболовната дейност в Поцуоли, където традицията е силно развита.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Благодарение на природните си красоти, богатото историческо наследство, мек климат и прочута гастрономия Неаполитанският залив е една от най-посещаваните туристически дестинации в света. Туризмът е сред водещите икономически дейности по цялото крайбрежие. Туристическото предлагане включва:
- многобройни археологически обекти;
- термалните центрове на Иския, Кастеламаре ди Стабия и Флегрейското крайбрежие;
- природните паркове на Везувий и Астрони;
- историческите и художествени паметници на Неапол;
- курортната атмосфера на Иския и Капри;
- подводните паркове Байя и Гайола;
- природните и културни забележителности на Сорентинския полуостров, включително Соренто и Вико Екуенсе.
Заливът е известен с многобройните си заливчета, плажове и скрити морски кътчета, което го прави предпочитано място за летен отдих. Развита е и науката за спортно и любителско плаване, като през летните месеци районът е сред най-оживените морски пространства в Средиземно море. Круизният трафик през пристанище Неапол е значителен.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Основен център на морските превози в залива е пристанището на Неапол, едно от най-важните в Средиземно море.Други основни пристанища в системата на залива са:
- Пристанище Мерджелина
- Иския Порто
- Пристанище Казамичола (Иския)
- Пристанище Форио (Иския)
- Пристанище Кастеламаре ди Стабия
- Пристанище Капри
- Пристанище Прочида
- Пристанище Поцуоли
- Пристанище Сеано (Вико Екуенсе)
- Пристанище Соренто
- Пристанище Торе Анунциата
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Неаполитанският залив има дълга традиция в кану-грeбните спортове и е дал началото на множество олимпийски и световни шампиони. Сред най-известните са братята Джузепе, Кармине и Агостино Абаняле от Кастеламаре ди Стабия – едни от най-награждаваните гребци в историята на този спорт.
В залива се провежда една от най-престижните международни състезания по плуване на дълги разстояния – маратонът „Капри–Неапол“, организиран ежегодно от 1954 г. Той е сред най-старите и най-уважавани маратони в света на откритите води.
Благодарение на благоприятните морски условия заливът е подходящ и за различни дисциплини в мотонаутиката, като редовно е домакин на състезания и демонстрации.
Неаполитанският залив е считан за един от най-добрите ветроходни акватории в света поради редовните и предвидими ветрове, които създават идеални условия за регати.
През 1960 г. тук се провеждат ветроходните състезания от XVII Летни олимпийски игри, като акваторията на залива е официално избрана за олимпийския ветроходен център.
Заливът е бил домакин и на две етапни регати от America’s Cup World Series – през 2012 и 2013 г., които представляват подготвителни състезания за America’s Cup 2013.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Неаполитанский залив, т. 17, стр. 384
- ↑ Praeceptiones grammaticae regimini partium orationis in latinis auctoribus inveniendo accomodatae ex Typographia Instituti Scientiarum. 1788. с. 274 pagine.
- ↑ Nuovo dizionario geografico universale statistico-storico-commerciale compilato sulle grandi opere di Arrowsmith, Busching, Balbi ... e di altri autori d'ogni età e d'ogni nazione ... Opera originale italiana di una Società di Dotti: 4.1. 1831. с. 1951 pagine.
- ↑ Attilio Zuccagni-Orlandini - Corografia fisica, storica e statistica dell'Italia e delle sue isole, corredata di un atlante, di mappe geografiche e topografiche, e di altre tavole illustrative: Introduzione, ossia notizie generali fisiche e storiche sull'Italia e prospetti topografici dei diversi suoi stati. 1 presso gli editori, 1845 - 184 pagine
- ↑ Tesoro della lingua volgar, latina, raccolto da monsig. Pietro Galesini protonotaro Apostolico, con diligente osseruatione, & imitatione de i più nobili scrittori antichi latini. . Pietro Galesini, presso Altobello Salicato, & Pacifico Pontio, alla libraria della Fortezza, 1584 - 16 pagine
- ↑ Difesa Suolo Regione Campania // Архивиран от оригинала на 30 май 2014. Посетен на 29 март 2026.
- ↑ Filippo Russo. 67. I Campi Flegrei e Ischia
- 1 2 Ascione et al. (2021) – Geomorphology of Naples and the Campi Flegrei (Journal of Maps)
- ↑ Algor Cards – I Campi Flegrei e i vulcani vicini a Napoli
- ↑ [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2&veaction=edit Campi Flegrei: un viaggio nella storia e nelle caratteristiche geologiche di quest'area vulcanica Presa da: https://www.ingenio-web.it/articoli/campi-flegrei-un-viaggio-nella-storia-e-nelle-caratteristiche-geologiche-di-quest-area-vulcanica/?utm_source=copilot.com]
- ↑ Забравете за Везувий! Нова вулканична заплаха тътне под Италия
- ↑ Stefano Carlino, Geothermal Investigations of Active Volcanoes: The Example of Ischia Island and Campi Flegrei Caldera
- 1 2 INGV. I Campi Flegrei
- ↑ Супервулкан Кампи Флегрей просыпается: под угрозой вся Европа
- 1 2 De Martino et al. (2021),The Ground Deformation History of the Neapolitan Volcanic Area (Campi Flegrei Caldera, Somma–Vesuvius Volcano, and Ischia Island) from 20 Years of Continuous GPS Observations (2000–2019)
- ↑ Rapagnani et al. (2025) – Coupled earthquakes and resonance processes during the uplift of Campi Flegrei caldera
- ↑ Capri News // Архивиран от оригинала на 19 юни 2015. Посетен на 30 март 2026.
- ↑ Howard H.Scullard, Storia del mondo romano.
- Wagner, Horst-Günter, Innovative Wandlungen der Agrarstruktur am Golf von Neapel. In: Erdkunde Band 44 (1990), S. 181 – 194.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Informationen über den Golf von Neapel
- Annunziata Berrino, Il Golfo di Napoli, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015
- Bay of Naples, в Enciclopedia Britannica
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Golfo di Napoli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
