Боленго
| Боленго Bollengo | |
 | |
  Боленго  Боленго | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Пиемонт |
| Провинция | Метрополен град Торино |
| Площ | 14,22 km²[1] |
| Надм. височина | 255 m |
| Население | 2125 души (2025) |
| Покровител | Св. Евзебий |
| Пощенски код | 10012 |
| Телефонен код | 0125 |
| МПС код | TO |
| Официален сайт | www.comune.bollengo.to.it |
| Боленго в Общомедия | |
Болѐнго (на италиански: Bollengo; на пиемонтски: Bolengh, Боленг) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 255 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2115 души,[2] от които 158 са чужди граждани.
География, административно деление и население
[редактиране | редактиране на кода]
Боленго се намира на западните склонове на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, в североизточната част на Метрополен град Торино, на границата с провинция Биела. Разположено е в малката междуморенна долина Риале и покрай две пътни артерии. Територията му има неправилен геометричен профил и ясно изразени височинни вариации.
През общината преминава поклонническият път Виа Франчиджена, а селото е член на Европейската асоциация на Виа Франчиджена.
Граничи със седем общини: Буроло, Палацо Канавезе, Торацо, Албиано д'Ивреа, Маняно, Ивреа и Адзельо. Отстои на 49 км от Торино и на 97 км от Милано.
Има следните подселища (на итал. frazioni)[3]) и местности: Албарето, Бозе, Бридола, Бролина, Гамбоне, Гуй, Джерболе, Джоркина, Капелина, Мартинето, Монтичели, Коста, Кастелацо, Маурана, Оберджо, Омбрекио, Пиане, Паерно, Понтас-Барке, Рода, Салекио, Самбуко, Трамвай, Сан Мартино, Сан Пиетро ди Песано, Фазонера.[4]
На територията на общината се намира Синьото езеро, използвано за спортен риболов, както и няколко водни течения: Рио Морто, Рио Албера, Рио Виняроса, Рио Инкиля и Рио Мулини.[4]
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2115 души,[2] от които 158 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния – 71 души. Български граждани липсват.[5]
Топоним
[редактиране | редактиране на кода]Най-вероятно името „Боленго“ произхожда от галските или лигурските думи boléngh и boia, означаващи „езерце“ или „малко блато“ на пиемонтски. Тази етимология се подкрепя от множеството езерни басейни в околността, разположени в подножието на морените.[6]
Най-старите свидетелства за името датират от 1001 г. под формите Bolenco, Bolinco и Bolenc, които насочват към хипотезата за наличие на латинизиран лигурски суфикс ‑incus, използван за образуване на имена на жители.[7]
История
[редактиране | редактиране на кода]Боленго вероятно възниква още през римско време. През територията му е минавал пътят Via delle Gallie (лат. via publica или strata publica) – римски консулски път, построен от Октавиан Август за свързване на долината на река По с Галия.
През Средновековието, като гранична територия, Боленго е оспорвано между Ивреа и Верчели.[6][7]
През X век районът включва три малки селища: Боленго (главно селище), Паерно и Песано. В началото на XII век, за да противодейства на експанзията на Верчели, град Ивреа нарежда изграждането на свободен от налози укрепен замък, предназначен да приеме населението на трите селища. На преселниците е обещан статут, равен на този на жителите на Ивреа.[7]
Строежът на замъка и укрепения заслон завършва през 1250 г., но се преместват само жителите на Паерно и Песано, чиито селища впоследствие изчезват. От Паерно днес е запазена внушителната самотна камбанария „Чукарун“, издигаща се сред горите на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ – останка от разрушената през XVIII век романска църква „Св. Мартин“. От Песано е съхранена романската църква „Св. Св. Петър и Павел“ с камбанария, действаща до 1887 г.[6]
Връзката на Боленго с Ивреа продължава и през XIV век с установяването на властта на Савоя.
В модерната епоха пиемонтските владетели предоставят Боленго като феод на древния благороднически род Фриджерио, притежаващ владения между Вале д'Аоста и Канавезе. Един от най-значимите му представители е Бонифаций Енрико Фриджерио († 1838), граф на Брюсон, който развива забележителна политическа кариера в Наполеоновото кралство Италия и става сенатор.[8]
През XIX век Боленго запазва връзките си с националната политика благодарение на Доменико Марко – адвокат и политик, депутат в Кралство Сардиния, който след Обединението на Италия заема важни длъжности в различни части на страната, включително в Калтанисета, където допринася за основаването на първата публична библиотека – „Скарабели“.[8]
Боленго има и значимо религиозно присъствие благодарение на бившата обител на салезианците, която в продължение на векове е седалище на йезуитите, а по-късно – до 1968 г. – на салезианците.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В селското стопанство се отглеждат пшеница, зърнени култури, зеленчуци, грозде за вино, както и говеда, кози, овце, свине, птици и коне. Индустриалният сектор е добре развит и включва предприятия за производство на млечни продукти, храни и напитки, опаковки, дървообработване, строителни материали, обработка на камък, металургия, механика, производство на селскостопанска техника, офис оборудване, компютри и компютърни системи, мебели и строителни услуги. Третичният сектор разполага с добре развита дистрибуторска мрежа и разнообразни услуги, включително банкови и агенции за недвижими имоти.[9]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Енорийска църква „Св. епископ Евсебий“
[редактиране | редактиране на кода](Parrocchiale di Sant'Eusebio Vescovo)
Църква „Св. Св. Петър и Павел“
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ (Chiesa dei santi Pietro e Paolo) е романска църква с камбанария, разположена на поклонническия път Виа Франчиджена и действаща до 1887 г. Тя има архитектурна форма, рядко срещана в Канавезе: камбанария, разположена на фасадата и подравнена с централния кораб на храма. Входът към църквата се намира именно в камбанарията и представлява тесен бъчвовиден проход.[10]
Камбанария на Св. Мартин (Чукарун)
[редактиране | редактиране на кода]
Камбанарията на Св. Мартин (Чукарун) (Torre campanaria di San Martino, Ciucarun) е постройка, чиито архитектурни особености я отнасят към XI век. Тя се извисява самотно на полето сред горите на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“. В миналото е била част от романската църква „Св. Мартин“, разрушена през 1731 г. с епископски указ.
Първият документ, свързан с църквата, датира от 1250 г., когато по волята на град Ивреа е основано укрепеното селище Боленго. Тогава населението на Паерно и други близки села получава заповед да напусне домовете си и да се премести в новото селище. Няколко десетилетия по-късно в Паерно остава единствено каменната църква с камбанарията, която дълго време служи като място за поклонение, традиционно посветено на Св. Мартин.
Постепенното влошаване на сградата е документирано още през 1477 г., когато тя престава да бъде автономна енория и продължава да функционира само като ораторий.[11]
Замък на Боленго
[редактиране | редактиране на кода]
Замъкът на Боленго (Castello di Bollengo) е със средновековен произход, като изграждането му завършва през 1250 г.
От 1708 до 1798 г. е собственост на графовете Дентис, а след изчезването на рода преминава в ръцете на различни притежатели, сред които братята Ларги от Верчели. Те го преобразяват във впечатляваща вила, която по-късно е закупена от сенатор Константино Нигра. Неговият благороднически герб все още е видим на фасадата. Нигра напуска замъка след смъртта на брат си и поради конфликт с общината, след което сградата преминава към неговите роднини Дероси.
От 1907 до 1919 г. замъкът е притежание на френските йезуити, прогонени от Франция, които основават там своя колеж „Свети Лудвиг Гонзага“. През този период повече от 450 възпитаници завършват обучението си и впоследствие заемат значими позиции във френската политика, право и медицина. Бившите ученици посещават замъка многократно, последно на 2 юни 1963 г., и на тях се дължат множество фотографии на замъка и Боленго.
Между 1921 и 1932 г. сградата е седалище на Националната служба за майчинство и детство (ONMI) – италианска организация за подкрепа на майки и деца в затруднено положение. През 1932 г. там се установяват испанските йезуити, принудени да напуснат Испания, а от 1939 г. – салезианците. Сред известните личности, получили свещенически сан в Боленго, е кардинал Тарчизио Бертоне – държавен секретар и камерлинг на Светата Римска църква.[12] До началото на 60-те години на XX век замъкът функционира като салезиански институт за мисионери, ежегодно подготвящ около 30 свещеници за салезианските домове по света. В миналото комплексът е разполагал с красив парк с дървена алея и открит плувен басейн.
Към 2020 г. басейнът е обрасъл с растителност, а вътрешните помещения на замъка са в руини, включително оригиналната църква и театърът. Въпреки упадъка внушителната постройка продължава да доминира над селото и околния пейзаж.[13]
Вила „Виняроса“
[редактиране | редактиране на кода]Вила „Виняроса“ (Vignarossa) е засвидетелствана за пръв път през XVII век. Нейни собственици са графовете Пинкия, които пребивават там по шест месеца годишно. Между 1713 и 1849 г. във вилата се помещава Институтът за духовни упражнения, разполагащ и с богата библиотека. На 25 и 26 март 1849 г. сградата е разграбена от войски, идващи от Новара.
След графовете Пинкия вилата преминава у барон Луиджи Дамиано Буска, а впоследствие – у съпругата му баронеса Енрикета Баукиеро Паолети дел Меле, която живее там със сестра си Ерминия и води разкошен живот. След смъртта ѝ през 1909 г. имотът преминава у сестра ѝ, която го предоставя на Института за вдовици и неомъжени жени. Вилата приютява над 25 жени, но институцията прекратява дейността си през януари 1966 г., като на място остава единствено възрастният пазач.
През 1973 г., вече силно пострадала от вандализъм, вилата преминава към ENA (Общинска служба за помощ), а впоследствие – към Община Боленго. Общината отчуждава имота от частни лица, за да изгради детска градина в местността Сант Еузебио; на това място днес се намира красив каменен фонтан, пренесен от вилата. В наши дни „Виняроса“ е реставрирана и функционира като жилищна сграда.[12]
Събития
[редактиране | редактиране на кода]- Карнавал на Боленго – две недели преди Пепеляна сряда
- Панаир на традиционни продукти – през май
- Патронен празник на Св. Евзебий – първа неделя на август
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Култура
[редактиране | редактиране на кода]- Градска библиотека „Ецио Филипи“
- Театри, кина и музеи – в град Ивреа, на 5,7 км
Религиозни центрове
[редактиране | редактиране на кода]- Католическа енорийска църква „Св. епископ Евзебий“ (Parrocchia di Sant'Eusebio Vescovo)
- Католически параклис „Св. Бернардин“ (Cappella di San Bernardo)
- Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco)
- Католически параклис „Св. Мария“ (Cappella di Santa Maria)[14]
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]- ЖП гара – в град Ивреа по линията Кивасо-Аоста, на 6 км
- Летища – въздушната връзка за вътрешни и международни полети се осигурява от летище Торино Казеле, на 56 км; за директни междуконтинентални линии се използва летище Милано Малпенса, на 92 км
- Пристанища – в Генуа, на 173 км
- Първостепенен междуградски път SS n. 228 на езерото Вивероне
- Автомагистралата А5 Торино-Аоста с достъп от място за такса на Ивреа, на 7 км
- Междуградски автобусни линии на Джи Ти Ти: 154 Сант'Анна-Боленго-Белависта (линия 1)
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Боленго
- Доменико Марко (1816-1889) – италиански префект, адвокат и политик.
- Починали в Боленго
- Бонифачо Енрико Фриджерио, граф на Брюсон (1764-1838) – италиански политик, сенатор на Кралство Италия (1805-1814), губернатор на Аоста и председател на Асамблеите на Вале д'Аоста
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Обща информация на уеб страницата на Tutt'Italia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Italiapedia.it Архив на оригинала от 2020-10-13 в Wayback Machine.
- ((it)) Matteo Casini – Storia di Bollengo
- ((it)) Информация на уеб страницата на Община Боленго Архив на оригинала от 2020-10-26 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- 1 2 Popolazione residente al 1° Gennaio 2025 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Bollengo // Посетен на 2025-1-22.
- ↑ Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи
- 1 2 Comune di Bollengo // Архивиран от оригинала на 26 октомври 2020. Посетен на 15 октомври 2020.
- ↑ Tutt'Italia.it. Cittadini stranieri Bollengo 2023 // Посетен на 2023-3-21.
- 1 2 3 Storia ed economia // Comune di Bollengo. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2020. Посетен на 13 октомври 2020.
- 1 2 3 Italiapedia.it. Storia // Посетен на 13 октомври 2020.[неработеща препратка]
- 1 2 Casini, Matteo. Storia di Bollengo // Посетен на 13 октомври 2020.
- ↑ Economia // Italiapedia.it. Архивиран от оригинала на 14 октомври 2020. Посетен на 15 октомври 2020.
- ↑ Arte, storia e cultura: la Via Francigena a Bollengo // Посетен на 15 октомври 2020.
- ↑ Benvenuti a Bollengo // Посетен на 15 октомври 2020.
- 1 2 Proloco di Bllengo. Il nostro paese, la sua storia
- ↑ Castello di Bollengo // Посетен на 15 октомври 2020.
- ↑ Chiese e Luoghi di culto // Архивиран от оригинала на 12 май 2021. Посетен на 15 октомври 2020.
- ↑ U.S.D. Bollengo Albiano Morenica Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.
- ↑ A.S.D. Lago Just Blu , офиц. уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
